-    Какво мислиш, синко? - попита с гордост Хенеси.Направих голяма издънка - казах аз, - и ти дължа искрено извинение. Явно не прецених правилно ситуацията, а може и да не съм се отърсил още от някои свои предубеждения в „Уайът Телеком“, но това не е оправдание. Няма да се нонтори.си [...]
-    Саботьора ще е абсолютно сигурен, че нищо по-леко от локомотив няма да задейства мината.По интеркома се разнесе глас:-    Не зная дали мога да получа достъп до още нещо -неуверено отвърнах аз. - Искам да кажа, че ако не проникна с взлом на пети етаж...Повечето хора, когато си [...]
-    Изглеждаш адски сигурен.-    Кен Сяо, Сингапур.-    О, искам и това, разбира се. И това. Вкарах те където трябва. Работиш директно за Годард, станал си един от основните му помощници, трябва да си издействаш достъп до всичко, което представлява интерес.Животът на Ноа Гарднър [...]
-    Сигурен съм. Твърде умен е, за да си хаби барута за някаква дрезина.-    Майк Матера, Брюксел.-    Не е толкова просто и мисля, че знаеш това.Не че беше пропилял времето си напразно. Съвсем не. На първо място бе отдал цели десет години за изграждането на това, което според повечето [...]
Бел коленичи на една от траверсите и огледа внимателно. Опипа с длан острите парчета камък.-    Добре - каза тя, - в такъв случай цялата банда е налице. - Изглеждаше малко превъзбудена, но беше трудно да се прецени дали не е привиден ентусиазъм, разиграван заради Том Лундгрен и [...]
-    Не виждам следи от скорошно копане. Тези камъни стоят така от доста време. Въглищната прах не е разбутана.-    Нора, Кен от Сингапур.Уайът я прекъсна:Точно беше потънал в такива дълбоки размишления за живота и любовта, когато за пръв път забеляза жената на мечтите си.-    Какво [...]
Малоуни се приближи неохотно. След това коленичи до Бел и се почеса по главата. Пръстите му опипаха въглищната прах, вкоравена от дъжда. Взе няколко парчета баласт и ги огледа.-    Да, Кен...?-    Просто искам да не държиш в тайна нито едно нещо, до което си се добрал.В цялата ситуация [...]
-    Нехайна работа, не е взрив - рече той. - Знам точно кой положи този участък и ще си поговорим с него. Съжалявам, господин Бел. Фалшива тревога.-    Ами... Бих казал, че тук сме подложени на известен натиск, по-конкретно от „Палм“, „Сони“ и „Блекбъри“, особено в нишата на частния [...]
-    По-добре да съжаляваме, отколкото да страдаме.-    Благодаря, Кен - побърза да го спре тя. - Кимбърли, какво е твоето усещане за нещата в общността.-    Значи съкращенията изненадаха и теб, така ли...?Първо, изглеждаше секси, но някак сдържано и небрежно, с което сякаш още повече [...]
Влаковият екип вече беше слязъл. Зад тях се струпаха петдесет работници и още слизаха от вагоните.Кимбърли Зиглър, изпита и неспокойна, с ореол от немирни къдри и очила в рогови рамки, вдигна поглед.-    Казах ти, че нещо се готви и че предстои обръщение към личния състав. Към [...]
-    Всички обратно на влака! - ревна Малоуни.-    Моето усещане е съвсем различно от това на Кен.-    „Към онзи момент“ - саркастично повтори той. - Знаел си за съкращенията преди „Си Ен Ен“. Но защо не чух за тях от теб? Трябваше ли да гледам „Си Ен Би Си“, за да науча за съкращенията [...]

Бел отведе машиниста настрана.-    Така ли? В какъв смисъл?-    Не знаех…На петата секунда, откакто я бе забелязал, нещо друго привлече вниманието му и той изцяло загуби представа за времето.написани от Томас Джеферсън – Б.пр.-    Тя се пенсионира, мистър.

-    Защо не спря?-    Според мен диференциацията във функционалността на продуктите е по-скоро в наша полза. Ние стоим по-добре ценово от „Блекбъри“ и „Сони“, които са доста по-скъпи. Вярно е, че има известно насищане на тази пазарна ниша, но преминаването към по-мощен процесор [...]
-    Изненадахте ме. Трябваше ми време да реагирам.Дрън-дрън, казах си аз.-    Трябваше да я махна.Определението за тази дума, което беше получил от свой приятел художник, бе изразено не е думи, а с картина. Приятелят му бе нанесъл върху белия лист само седем леки щрихи с флумастер [...]
-    Стой нащрек! - каза хладно Бел. - Животът на хората е в ръцете ти.-    Чудесно - озари я с усмивка Нора, - радвам се да го-    Да я махнеш? - изгледа ме, сякаш не вярваше на ушите си. - И защо?Именно това привлече вниманието му. Там, пред таблото за обяви, забеляза същата изящна линия, [...]
Всички се качиха и влакът отново се затъркаля по коловоза.A I мисля, че Адам може да сподели с нас мислите си по Вщошсние на „Голд Дъст“.-    Отдел „Сигурност“ беше открил другата записвачка, 35В- Имаш ли нужда от помощ?-    О, не, мисля, че е имал правото да опита. Има една история, [...]
Траверсите се нижеха една след друга. Четвъртита греда след четвъртита греда. Осем клина, по четири на всяка релса. Свръзки между релсите. Ръбест натрошен баласт, лъснал от влагата. Бел гледаше за нови изпъкналости в плоската повърхност, разровен камък, липсващи болтове, извадени [...]
Влакът се точи бавно още трийсет километра. Бел плахо започваше да се надява, че предпазните мерки, които бе наложил, са дали резултат. Патрулите и постоянните огледи бяха гарантирали безопасността на линията. Още само пет километра и хората можеха да се върнат на работа, и да [...]
Изведнъж, докато взимаха острия завой в най-дъл-боката част на каньона по трасето, нещо необичайно привлече погледа му. Отначало дори не можа да го определи. В първия миг едва проникна в съзнанието му."„Голд Дъст“? - започнах усмихнат. - Я да се сетя отко-1н 1,н пра тази технология? [...]
-    Малоуни! - извика той рязко. - Виж! Какво не е наред там?? I. щателно би отишъл в тази посока... Искам да кажа, че ус-фойствата с вграден „Голд Дъст“ комуникират само с други I I ройства от същия производител, най-вече заради отсъстви-(III на стандартни библиотеки. „Филипс“ продължават [...]
Мъжът с червендалестото лице до него се наведе напред и примижа съсредоточено.- Точно така - прошепна някой, макар да не разбрах точ-но кой. Мордън удовлетворено се усмихваше. Фил Боджалян ме съзерцаваше с присвити очи, а изражението му бе неразгадаемо. Тогава се сетих да погледна [...]
-    Нищо не виждам.-    Свърши ли? - отсечено ме попита тя.Честно казано, дори в този момент не разбирах защо крия тази информация от него. Предполагам, защото устройството уличаваше Камилети като доносника пред „Уолстрийт Джърнал“, а аз не исках Уайът да знае всичко за личните [...]
Бел обходи траверсите с бинокъла си. Притиснал стъпала на перилото на пилота, задържа бинокъла с една ръка и извади пистолета с другата.Сепнах се. Това в никакъв случай не бе реакцията, която очаквах. Да не би да се бях увлякъл и говорил прекалено дълго?-    Не била сработила? [...]
Баластът беше гладък. Никакви клинове не липсваха. Траверсите...-    Да - предпазливо казах аз.-    Адам - обади се Джудит, - критично важно е да бъдем напълно откровени и честни един към друг. Не крий информация. Това може да навреди на всички ни. Ти не си онзи, който вижда голямата [...]
На протежение от трийсет километра бяха минали над петдесет хиляди траверси. Всяка от тези петдесет хиляди беше с шоколадовокафяв цвят, дървото потъмняло от попитото консервиращо вещество. Сега, едва на няколко метра пред локомотива, видя дървена траверса с жълтеникавобял [...]
Бел стреля неколкократно, възможно най-бързо.-    Не мога да разбера защо отново се връщаме на това? Мисля, че взехме окончателно решение още миналата седмица, Нора. Тогава ти беше така убедена, че подобрената функционалност си заслужава увеличаването на цената. Защо вие от маркетинга [...]
-    Стоп!Чад, който междувременно бе следил реакцията на хората край масата, се обади:-    От кое да се отървеш? - не схвана Уайът, или не можеше да повярва.елате при нас в тази вечер на истината, която ще отвори очите ви!Заглавието на статията беше: „Шестнайсетгодишно турско [...]
Машинистът удари спирачките. Колелата спряха. Стомана изпищя в стоманата. Тежкият локомотив се хлъзна нагоре от огромната си инерция с масата на двайсет вагона, тласкащи го отзад.-    Хей, момчета, не се нахвърляйте така на новака. Не можете да очаквате от него да знае всичко... [...]
Бел и Малоуни скочиха от скарата и затичаха пред хлъзгащия се локомотив.-    Мисля, че е излишно да губим повече време по този въпрос - каза Нора. - Решението е взето: добавяме „Голд Дъст“.операция заради някакво неизправно устройство.Ърл Матю Томас - кандидат за президент на САЩ през [...]
-    Какво има? - извика старшият.Когато оперативната приключи — след двайсет минути, през които стомахът ми сякаш бе паднал в петите, - и хората станаха да се разотиват, Мордън ме потупа крадешком по рамото и това ми показа, че този път съм се издънил гран-диозно. Колегите ме поглеждаха [...]
-    Онази траверса - посочи я Бел.-    А... Нора - обади се Камилети и вдигна пръст, - би ли останала за минутка? Искам да си изясня някои неща...-    Никога не крий нищо от нас, ясно ли е? Никога! Сега искам да слушаш внимателно... От отличен източник знаем, че хората на Годард подготвят [...]
-    Боже всемогъщи! - изрева Малоуни.На излизане Чад се приближи до мен и каза тихо:-    Няма да обявят нищо, докато не регистрират всички заявки за патенти, нали така? - възразих аз. Това беше резултат от малкото проучване в интернет, което бях направил по късни доби. - Сигурен [...]
Двамата се обърнаха като един, стегнали мишци, сякаш се канеха да спрат влака с голи ръце.-    Е, тя май не го прие много добре, но мислите, които сподели с нас, бяха много ценни за всички ни.-    Ти да не си посещавал правни курсове в свободното си време? - с тънка усмивка ме попита [...]
Машинистът натисна лоста „Джонсън” назад.„Да ти го начукам“, отговорих му наум.Изпаднах в паника.Бевърли Емерсън - почетен директор на „фаундърс Кий-пьрс“Вследствие на наркотика Ноа все още виждаше като в мъгла. Освен това усещаше, че започва да му се повдига. Усещаше, от [...]
Осем мощни задвижващи колела се завъртяха назад, пръскайки искри и стружки от релсите. В първия миг изглеждаше сякаш двамата силни мъже наистина спираха с ръце локомотив „Консолидейшън”. А когато все пак спря с разтърсващо земята потръпване, Айзък Бел погледна надолу и видя, [...]
Върхът на скарата беше надвиснал над нея. Предните колела на машината бяха стигнали на по-малко от два метра от нея.Впечатлен съм - бяха първите му думи.Не бях сто процента сигурен, но ако този човек не беше Пол Камилети, значи бе негов двойник.Доведете приятелите си, вдигнете [...]
-    Изтегли го назад - заповяда Малоуни. - Леко!Наистина ли - измърморих без никакъв ентусиазъм.В кабинета ми имаше хора.Часът, датата и мястото на събитието бяха отпечатани най-отдолу.-    Искам да кажа, Ноа, че клиентите ми дойдоха при мен с един проблем - отвърна възрастният [...]
Бел изгреба леко баласта от двете страни. Огледа внимателно подозрителната траверса и откри, че има кръгла дървена запушалка като тапа на буре с уиски. Беше с диаметър от един сребърен долар и почти неразличима от зърнистата повърхност на дървото.Абсолютно. Смятах те за по-безгръбначен. [...]
-    Изтегли всички назад - каза на Малоуни. - Натъпкал я е с динамит.Благодаря за съвета.Приближих се и се опитах да прикрия тревогата си. Обърнах се към тях дружески, сякаш ми бяха стари приятели, които най-сетне са се отбили да се видим:-    Поздравления, значи можеш да четеш.„Съзнателното [...]
Спусъчното устройство представляваше гвоздей, нагласен да задейства детонатора. Имаше достатъчно динамит, за да гръмне релсите под локомотива, а той щеше да изтърколи от изкопа надолу и да повлече целия влак по планинския склон. Вместо това да стане, Айзък Бел можеше да телеграфира [...]
Хенеси премести специалния си вагон в началото на линията, където миньорите и строителите, пристигнали невредими, се трудеха упорито над последните 30 метра от Тунел 13.-    Ясно. Благодаря.По-възрастният записваше нещо в бележника си, а по-младият се бе навел над компютъра ми. [...]
Рано на следващата сутрин Озгуд Хенеси повика Бел в частния си вагон. Лилиан и госпожа Комдън предложиха кафе. Хенеси се беше ухилил до ушите.Забелязах, че имам гласова поща. Когато Мордън си тръгна, побързах да вдигна слушалката.-    Отдел за сигурност, сър. Вашата секретарка, [...]
-    Всеки момент ще пробием. Винаги правим церемония на дългите тунели, където аз разчиствам последния камък. Този път работниците изпратиха делегация и настояха последният удар да е твой заради това, което направи вчера. Честта е голяма, на твое място бих я приел.Беше от Нора [...]
Бел влезе в тунела с Хенеси. Притискаха се до стената, когато се налагаше да се отдръпнат от линията, за да пропуснат локомотив с вагонетки с откъртена скала. Стотици метри напред, страните и сводестият покрив вече бяха довършени със зидано укрепване. Близо до края временно скеле [...]
Тракането на свределите спря, щом Бел и президентът на железопътната компания се приближиха. Миньори разчистиха ронещия се камък с лопати и гребла, а след това се отдръпнаха от останалата стена.Накрая тя вдигна поглед към мен и завъртя стола си, за да бъдем лице в лице. Очите [...]
Висок и корав миньор с дълги като на горила ръце и широка усмивка, показваща окапали зъби, връчи на Бел седемкилограмов чук.-    Виж, Нора... - внимателно започнах аз, - бих искал да се извиня за моето...Това ли беше истината? Изпитах облекчение, но само за няколко секунди. Ами ако [...]
-    Замахвал ли си някога с такъв?Тя ме прекъсна, като заговори така тихо, че едва я разбирах:-    Чудесно - казах аз. - Радвам се, че сте тук. Надявам се, не сте открили нищо обезпокоително?-    Наистина ли искаш да знаеш?Не очакваше в действителност да я намери на работното й място. [...]
-    Забивах клинове на тенти за цирка като дете.-    Предлагам ти да ме изслушаш, Адам. Днес и без това говори предостатъчно.Мълчание. По-младият вдигна поглед от компютъра ми, но не проговори. По-възрастният каза само:Да, искам да знам.-    Франк! - извика Ноа.-    Дони? Един човек [...]
-    Ще се справиш. - Миньорът се наведе и му прошепна: - Виждаш ли онази отметка с тебешир? Удари го там. Винаги го нагласяме да падне за церемонията... Настрана, момчета! Да отворим място на човека.-    Бях идиот... - опитах се да започна отново.-    Не, сър, засега нищо.Всички, които [...]
-    Сигурен ли сте, че не искате да направите това? -обърна се Бел към Хенеси.-    Да направиш подобно изказване точно пред Камилети Цицията... нямаш представа какви усилия ми коства да оправя нещата след теб.-    Е, не мисля, че точно аз бих могъл да бъда обект на интерес - подметнах. [...]
Хенеси се отдръпна назад.-    Трябваше да си държа устата затво...-    Не би следвало да дискутираме това, сър, но не - засега не сме открили нищо съществено. Което не означава, че няма да открием.Реши, че е настъпил моментът да промени темата на разговора.-    Виждал ли си Моли днес?- [...]
-    Много тунели съм прокопал в живота си. Този е твой.-    Опитваш се да ме разклатиш - продължи тя, - но нямаш представа с какво си се захванал.-    Компютърът ми наред ли е?Аз съм Ноа - представи се той.-    Не, сър. Трябваше да дойде на смяна, но така и не се появи. Преди час позвъних [...]
Бел завъртя тежкия чук над рамото си и го стовари-    Ако знаех... - направих пореден опит да кажа нещо.-    Не намерихме външни устройства, сър - отговори той.Знам. Нали разпределям кореспонденцията ти - след това с безизразен тон започна да изброява следните подробности, като [...]
с все сила в тебеширената линия. По скалата се плъзнаха пукнатини и в стената блесна светлина. Замахна отново. Миньорите завикаха въодушевено, след като камъкът рухна и дневната светлина се изля вътре.-    Няма да стане. Фил Боджалян ми каза, че случайно минал край работното [...]
Бел пристъпи в назъбения отвор и видя моста на каньон Каскейд, блеснал на слънчевата светлина. Дългата стоманена плетеница обхващаше дълбоката клисура на река Каскейд, опряна на две високи тънки кули върху масивни каменни стълбове. Зареян високо над водните мъгли и пяна, най-важният [...]
Бел видя, че е силно охраняван. Железопътна полиция стоеше на всеки петнайсет метра. Часова вишка се издигаше в двата края на всеки стълб. Докато гледаше, пред слънцето мина облак и сребристите ферми на моста станаха черни от сянката.Останах прав пред нея, докато тя ме пронизваше [...]
-    Ще спре влака.Което си беше грешка. Чад беше добър, играеше със стръв, дори агресивно, а аз още си бях махмурлия. Той отиде до линията за трите точки, стреля и вкара „с плюнка“. Огледа се, доволен от себе си, направи револвер с палец и показалец, духна в „цевта“ и каза:-    Откъде [...]
Бел задържа пистолета насочен нагоре и продължи да говори бавно.-    Още дими!Усмихнах се.Когато го попитат какъв всъщност е той, отговорът му е: „По малко от всичко.“ Това включва „загрижен баща“, „бизнесмен“, „шоумен“ и след известна пауза - „журналист“.На следващата страница [...]
-    Няма да кажа, че всеки, който не пожелае да се вози зад мен, е най-жалкият страхливец в планина Каскейд.Измествайки ме с гръб и гардирайки умело, той вкара няколко точки с отскок и с лекота поведе в резултата. От време на време правеше като Алонзо Морнинг, имитирайки стрелец, [...]
Отекна нов изстрел.-    Днес май не сме във форма, а? - попита ме веднъж той. Изражението му бе доброжелателно, дори загрижено, но в погледа му се долавяше пренебрежителност.- Годард не изглеждаше щастлив, което бе напълно разбираемо. Всъщност изглеждаше направо разстроен, така [...]
-    Но ще кажа това... Всеки мъж, който не поиска да се качи, най-добре да се върне там, откъдето е дошъл и да живее под грижите на майка си.-    Има нещо такова - измърморих аз. Опитвах да се държа спортсменски и да се наслаждавам на играта, но този тип започваше да ми играе по нервите. [...]
Бурен смях отекна от единия край на възела до другия. Последва колебливо движение към влака. За секунда си помисли, че ги е убедил. Но нечий ядосан глас изрева:Той направи „помпа“ с юмрука си и повтори тъпия номер i револвера. Атакува отдясно и отново вкара с отскок.Поклатих глава.„Срамота“ [...]
-    Работил ли си някога на трасе?Парите! - изграчи той.-    Доволен...? Не, просто исках да се добера до истината...Неговата прогноза за президентската надпревара през 2012? „Този въпрос предполага, че наистина ще има избори.“ Следва кратка пауза. „Пошегувах се“. Смях. „Републиканците [...]
После друг:Това беше моментът, когато мозъкът ми най-сетне прев-к поми в състезателен режим. Чад продължаваше да атакува и с I реля отдясно. Беше очевидно, че лявата му ръка е слаба и не може да стреля с нея. Така че започнах да го притискам и да го принуждавам да играе отляво, [...]
-    Как по дяволите ще разбереш, ако нещо не е наред?Оказах се прав. Лявата му ръка все едно я нямаше. Пропускаше при стрелба отляво, аз на няколко пъти му отнех тиката, докато дриблираше нескопосано с нея. Веднъж му блокирах пътя и направих лъжливи движения с тяло, принуждавайки [...]
След това едър мъж със зачервено биче лице и пламнали сини очи се качи по стълбата на тендера, мина по въглищата и застана до Бел на локомотивна-та кабина.- Имаме ги значи тези неща - скръцна през зъби той. -Можел си да вкарваш с отскок... но аз ще сложа край на това.-    Искам да се [...]
-    Аз съм Малоуни. Старши на бригада.Тогава започнах да блъфирам. Симулирах подготовка за отскок, прикляквайки, той скочи да ме блокира, а аз се гмурнах покрай него и вкарах под коша. Получи се добре, затова ю опитах отново. Чад бе толкова изваден от равновесие, че и гория път [...]
-    Какво искаш, Малоуни?Сега аз започвах да му лазя по нервите. Всяко мое лъжливо движение го изкарваше от равновесие, всяка моя следваща точка го нервираше все повече. Вече минавах покрай него откъдето пожелаех. Водех и с увеличаване на разликата той ставаше още по-нервен. [...]
-    Значи, ще стоиш на скарата, тъй ли? Ти дори не знаеш достатъчно, за да наречеш локомотивния пилот правилно, а ще забележиш нередност на релсите, преди да те издуха до царството небесно? Скарата, Боже мили... Но ще ти призная нещо: стиска ти.Водех го десет на девет, когато при [...]
Старшият подаде мазолестата си ръка на Бел.1Ю-    Все едно не се е случило. Забрави за това. И ще ти кажа още нещо: в крайна сметка нито една компания не еЗа своя роман от 321 страници Бек казва, че това е „половината от книгата, която написах. Смятаха, че една книга от 800 страници, [...]
-    Дай тука! Ще се возя с тебе.бързам, се подготвих за изстрел, стрелях и вкарах с „плюн-ка“. Направих револвер с палец и показалец, стрелях, издухах цевта и с голяма усмивка на лицето го довърших:фалирала, защото някой от директорите й е изтърсил нещо пред медиите. Не знам каква [...]
Двамата мъже стиснаха ръцете си пред очите на всички. След това Малоуни извиси глас и той се разнесе като параходна сирена.-    Дими!-    Добре.Някакви съмнения? „Никога не приемам нищо за даденост“.I    е не се отнасяха до нея, макар че върху тях имаше забележки, нанесени от [...]
-    Някой тука да каже, че Майк Малоуни няма да познае нередност, ако я види?Чад се изправи, залитна и се подпря задъхан на тапицираната стена.-    Адам, знам, че те товаря много, но няма как. Искам да чувам от теб истината. Разчитам на опита ти при вземане ii;i стратегически решения. [...]
Нямаше такъв.-    Добре, изненада ме, голямо момче. В теб имало повече дух, отколкото изглеждаше. - Той пое дълбоко дъх. - Добре беше. Много забавно. Но следващия път ще те смачкам -вече познавам играта ти. - Той се усмихна, уж се шегува, протегна потната си лепкава ръка и я сложи на [...]
-    Някой от вас да иска да живее с майка си?-    Дължа ти един бенджамин7.Изпратих имейл до „Артър“, съобщавайки му, че се налага да върна закупените онлайн „дрехи“, което означаваше, че имам нови неща за предаване.- Томас Пейн „Правата на човека“ 1791г.Ноа прелисти страницата [...]
Отвърнаха му бурен смях и хиляда мъжки викове,-    Забрави. И без това не обичам да играя на пари.Съзнавах, че изпращането на електронна поща е поемане на риск. Даже при използване на Hushmail, която я шифроваше. Но нямах време. Не исках да чакам, докато се прибера у дома, и после да [...]
след това работниците наскачаха на влака и се струпаха по дървените пейки.-    Не, настоявам. Ще си купиш нова вратовръзка или нещо подобно.Отговорът на Мийчъм дойде почти веднага. Той ме инструктираше да не пращам дрехите на пощенския им адрес, а да ги занеса сам. Това означаваше, [...]
Бел и Малоуни слязоха долу и се качиха на клино-образния пилот. Имаше място колкото да застанат от двете страни, увиснали на напречното перило точно под локомотивния фар. Машинистът, началник-влакът и огнярят излязоха пред тях, за да получат заповеди.-    Не, Чад. Не приемам.Държеше [...]
-    Колко бързо искате да вървим? - попита машинистът.-    Но аз ти дължа...Малко след шест излязох от работа и отидох с колата до закусвалня на „Макдоналдс“ на около три километра от компанията. Мъжката тоалетна бе малка - само за един човекПодпря слушалката на уличния телефон [...]
-    Питай експерта - отвърна Бел.-    Нищо не ми дължиш. - Замислих се за миг. Повече от всичко на света хората най-много обичат да дават съвети. -Но можеш да споделиш с мен що за човек е Нора.- и можеше да се заключва. Заключих я, намерих кутията с хартия за бърсане на ръцете, отворих [...]
-    Дръж под 16 км в час - каза Малоуни.Очите му светнаха - сега вече можеше да ми покаже колко е добър.На излизане взех „Квартет Паундър“... не че ми се ядеше, но за прикритие, както ме бяха учили. На около километър и половина по пътя имаше магазин „Севън-илевън“ с ниска бетонна [...]
-    Шестнайсет? Че то ще ни отнеме два часа до тунела.-    Ааа... тя прави това с всички новопостъпили. Това е начинът й да ги сплаши, но нищо повече. Нищо лично, повярвай ми - същото се случи и с мен, когато постъпих.Пепсито беше сигнал за Мийчъм, който минаваше оттук редовно, че съм [...]
-    Пряко през пропастта ли предпочиташ?Усетих непроизнесеното: „А виж ме сега“. Той внимаваше да не критикува Нора и знаеше, че е разумно да се пази от мен и да не се разкрива ненужно.Доколкото можех да преценя, всичко бе направено както трябва. Нямах никакви основания да мисля [...]
Влаковият екип се качи отново в кабината.-    Е, аз съм възрастен човек - въздъхнах. - Ще го понеса някак.Да, тази история ме караше да се чувствам мръсен, но в същото време изпитвах и малко гордост: ставах все по-добър в шпионските номера.Бевърли, чуваш ли ме?-    След това са се [...]
-    Дръж пистолета си под ръка, мистър - каза Малоуни, след което се ухили на Бел. - Само не забравяй, ако ударим на мина или скочим от разхлабена релса, първи ще изпитаме последствията.-    Нали ти казах да не го приемаш лично, приятелю. Тя ти показа как стоят нещата - предупреди [...]
-    Помислих си го - отвърна сухо Бел. - Но фактът е, че всяка педя по линията е прочистена в последните два дни. Дрезина, пешком, конен патрул.-    сега е време да вървим нататък. Едва ли щеше да постъпи така, ако не те смяташе за кандидат с потенциал. Харесва те.Когато се прибрах, [...]
-    Ще видим - отвърна Малоуни и усмивката му угасна.Кимаше да се бори да те вземе в екипа си, ако не мислеше I аки.Мястото се оказа луксозен балнеологичен комплекс, своеобразна Мека за богатите, подходящо наречена „Оберж“1. Стените на фоайето бяха украсени със статии за комплекса [...]
-    Искаш ли това? - Бел му предложи бинокъла си „Карл Цайс”.Окей. - Не можех да реша дали ми говори истината, или мг поднася.Разбирах защо Уайът иска да се срещнем тук и беше ясно, че не е заради храната. Ресторантът бе замислен така, че да предоставя максимално уединение, и беше [...]
-    Не, благодаря. Инспектирам линията с тези очи от двайсет години. Точно днес няма да уча нещо ново.всъщност, ако искаш... днес следобед има оперативка, ш< присъства и Том Лундгрен, ще обсъждаме техническата I исцификация. Истината е, че от няколко седмици вървим м>1 празен ход [...]
Бел окачи каишката на бинокъла през главата си, за да може да го пусне и да произведе предупредителен изстрел с пистолета.Доколкото знаех, „Голд Дъст“ бе последният вик на мо-Сервитьорът ми донесе чаша совиньон блан. Уайът му каза да дойде пак след петнайсет минути, когато ще [...]
-    Двайсет години? Ще ми кажеш, Малоуни. За какво да гледам?III га в потребителската електроника. Някакъв комитет от ииженери бе измислил това романтично име за маломощна I ьсообхватна комуникационна технология, замислена като метод за свързване на било то „Палм“, „Блекбъри“ [...]
-    Липсващи клинове, които държат релсите за траверсите. Липсващи свръзки между релсите. Прекъсване на релсите. Следи от разкопаване на баласта в случай, че кучият син е минирал. Наскоро положено платно. Трябва да изглежда равно, без вдлъбнатини и издатини. Гледай за разхлабени [...]
Бел вдигна бинокъла пред очите си. Напълно съзнаваше, че беше убедил хиляда души зад себе си да рискуват живота си. Както Малоуни бе отбелязал, двамата с него щяха да понесат първия удар на атаката. Но само в началото. Едно дерайлиране щеше да хвърли всички на сигурна смърт в пропастта.Той [...]
Линията загръщаше ръба на планинския връх по тесния изкоп. Отляво се издигаше стръмна скала, надраскана от свредели и динамит. Отдясно беше гол въздух. Пропадът варираше от няколко метра до половин километър. Там, където се виждаше дъното на каньона от линията, Бел зърна корони [...]
Оглеждаше коловоза на трийсет метра пред себе си. Бинокълът имаше съвременни призми модел „Поро”, които усилваха светлината. Виждаше ясно изпъкналите глави на клиновете, по осем набити във всяка релса. Шоколадово кафявите четвъртити траверси се нижеха под него с вцепеняваща [...]
-    Колко траверси на миля? - попита той Малоуни.-    Аз ще отворя темата за теб, после действай сам. Спечели някоя друга точка пред шефката, няма да ти навреди, нали така?-И?-    Бих искала да се срещна с вас, господин Чърчил - заяви жената. - Къде се намирате в момента?Възрастният [...]
-    Две хиляди и седемстотин - отвърна старшият. -Повече или по-малко.Чад беше прозрачен и за мен не бе трудно да видя мотивите му. Знаех, че е коварен и че не трябва да му се доверявам, но от друга страна, явно се опитваше да изгради някакъв съюз с мен, вероятно изхождайки от мисълта, [...]
Кафява траверса след кафява траверса. Осем клина на всяка. Всеки здраво набит в дървото. Свръзки между всеки две релси, наполовина скрити под изпъкналия насип. Баластът - остри парчета натрошен камък - лъщеше от дъжда. Бел гледаше за дупки в гладката повърхност. Гледаше за разровени [...]
-    Стоп! - извика Малоуни.-    Това е най-малкото, което мога да направя.-    Опточипът - продължи Уайът - работи с оптични сигнали - светлина - вместо електронни и постига това на базата на материал, известен като индиев фосфид.Откакто беше пристигнал на това място, студеният [...]
Бел натисна спусъка. Резкият пукот отекна от скална-та стена и по каньона. Но локомотивът продължи напред.Когато се върнах на работното си място, до оперативката оставаше по-малко от половин час, така че влязох в интернет и поосвежих знанията си върху „Голд Дъст“, за да зная [...]
-    Стреляй! - извика Малоуни. - Отново!-    Стараем се, а? - каза той. После се представи. - Едва вторият ти ден, а такъв трудов ентусиазъм. - Той учудено поклати глава. - Не се престаравай, ще прегориш. А и как ще изглеждаме ние покрай теб? - Той дрезгаво се изсмя, сякаш беше изтърсил [...]
Бел вече натискаше спусъка. По този завой на пътя спускането беше стръмно, дъното на каньона бе осеяно с канари. При втория изстрел на Бел скобите на спирачките издрънчаха силно и засъскаха, локомотивът се хлъзна и спря на стържещите колела. Бел скочи долу и затича, с Малоуни [...]
-    Ето там! - посочи строителят.Разликата бе, че този път присъстваше и Том Лундгрен. 11с седеше до масата, а на опрян до стената в дъното стол. 1очио преди Нора да обяви началото на оперативката, влезе I Ion Камилети, главен финансист на „Трайон“, изтупан като in „Любов по италиански“, [...]
Спряха на шест метра пред влака и се вторачиха в почти незабележимата изпъкналост в баласта. Докато наскоро положеният натрошен камък оформяше гладък и плосък наклон от траверсите до ръба на стръмнината, тук имаше леко изпъкване на около педя височина.Дори Нора изглеждаше [...]
-    Не се приближавай! - предупреди го Малоуни. -Изглежда са копали тук. Виждаш ли как не е подравнено като останалото?-    Добре - обади се тя, - мисля, че можем да започваме. Приятно ми е да поздравя сред нас Пол Камилети, нашия I навен финансист... Добре дошъл, Пол.- Това е еквивалентът [...]
Бел тръгна право към изпъкналостта и стъпи отгоре.Той кимна, но сякаш казваше: „Не ми обръщайте никакво внимание, аз просто ще поседя тук като слон в стаята.“-    Чудесно - спокойно казах аз. Започвах да осъзнавам важността на ставащото и едновременно с това се чувствах проклет [...]
-    Внимавай!-    Кои са днес с нас? Кой е на телекона?-    Искам всички подробности - заяви Уайът. - Искам прототипа им. Искам заявките им за получаване на патент, лабораторните им бележки, искам всичко, с което разполагат.- Удроу Уилсън „Лидерите на човечеството“-    Глупости. [...]
Краката на Саботьора вече се бяха уморили. Коленете му затрепериха. Но треперенето в коленете и ужасната болка в рамото скоро бяха забравени, докато тежестта притискаше костите на гръбнака му и изцеждаше нервите му. Нервите излъчваха усещане за парене в краката му, изстрелваха [...]
Беше носил траверсата около километър и половина, когато видя меко сияние горе в небето. Скоро стана по-ярко. Фар на локомотив, който се приближаваше бързо. Вече можеше да го чуе над учестения си дъх. Трябваше да се махне от релсите. Наблизо имаше дървета. Заслиза пипнешком в тъмното [...]
Облекчението от това, че беше смъкнал тежестта, беше неописуемо. Другия край на траверсата опря на едно дърво. После се смъкна на земята и се изпъна върху боровите иглички, за да отдъхне. Локомотивът стана още по-шумен и премина с грохот, теглейки влак, който дрънчеше с особения [...]
Петата на ботуша му се закачи на главата на релсата, докато се опитваше да стъпи между линиите. Залитна напред и падна по очи. Помъчи се да запази равновесие, но докато издърпваше стъпалата си, тежестта го затисна надолу и той се завъртя в паника, за да се измъкне изпод траверсата. [...]
Паднал по лице на железопътното платно, издърпа ръката си изпод траверсата, коленичи като в молитва, надигна я на ожуленото си рамо, изправи се и продължи напред. Мъчеше се да брои стъпките си, но скоро загуби броя им. Имаше да извърви осем километра. Но нямаше представа докъде [...]
Умът му започна да се разсейва. Представи си, че носи траверсата чак до Тунел 13. През каменната планина, чак до моста на каньона Каскейд.Извинявай, пич - изфъфлих аз, усещах как през мен ми-lieНай-важното: бях прехванал паролата му - шестцифрено число, завършващо на 82, което може да [...]
„Аз съм героят инженер!”нава вълна на притеснение. - Благодаря... колата ми е там.Но най-интересни бяха имейлите. Много на брой, пълни с конфиденциална информация относно компанията и за компанията, за чието изкупуване отговаряше. Същата „Дел-фос“, за която бях научил от досиетата [...]
Замаян, смехът му излезе на болезнен хлип. Усети, че губи контрол над себе си. Трябваше да отклони мислите си от болката и от страха, че няма да може да продължи.-    Не можеш да шофираш, приятелю.- онази, за която „Трайон“ се готвеха да платят маса пари в наличност, че и акции в [...]
Насочи ума си към ранния си курс по математика и инженерство. Структурата - физиката, която караше един мост да стои или да падне. Подпори. Връзки. Опорни стълбове. Носещи греди. Укрепващи греди. Променливи тежести. Статични тежести.-    Ама... ето я.Установих, че има обмен на няколко [...]
Законите на физиката диктуваха разпределението на тежестта. Законите на физиката казваха, че не може да носи траверсата нито стъпка повече. Изтласка тази лудост от ума си и вместо това се съсредоточи на движения във фехтовката, лекия, въздушен замах на сабя.-    Това не е твоята [...]
- Нападай - каза си на глас. - Удар. Замах. Пари-ране. Рипост. Финт. Двоен финт. - Продължаваше напред, а тежестта мачкаше костите му на пихтия. Атака. Удар. Замах. Париране. Намеси се немският. Изведнъж усети, че ломотеше инженерните термини от студентските си дни. После викаше на [...]
Вляво от него се издигаше стръмна скална стена. Отдясно планинският склон пропадаше рязко. По-скоро усети, отколкото видя стръмния пропад. Рехавите корони на пронизващите мрака малки дървета издаваха, че можеше да е поне шест метра дълбок. Нямаше избор. Дрезината беше почти [...]
гредата през ръба и скочи след нея.Поклатих глава, неспособен да обяснявам дълго.Доколкото бях разбрал, Камилети използваше няколко различни имейл адреса, все извън „Трайон“. Бяха в Yahoo, Hotmail и някакъв местен интернет доставчик. Те, разбира се, бяха за частната му кореспонденция: [...]
Чу как траверсата се удари в дърво и откърши ствола му. След това се блъсна в жилав дънер и ударът изкара въздуха от дробовете му.-    Нова кола.Вниманието ми привлякоха имейлите, изпращани от адреса му в Hotmail. Един от тях беше адресиран до BulkeleyW@ WSJ.com. В него се казваше:-    Не, [...]
Тананикането в ушите му заглъхна. Дрезината горе забави. За негов ужас копоите спряха. Чу мъжки говор на пет метра над главата си и видя светлини на електрически фенерчета и ацетиленови лампи. Слязоха. Чу скърцането на ботушите им по каменния баласт, щом закрачиха по железопътното [...]
Пипнешком затърси траверсата, изгърбен и забивайки петите на ботушите си в каменистия склон. Надуши миризмата на борова смола и я проследи до прекършеното дърво. Няколко стъпки по-надолу се блъсна в четвъртития край на траверсата. Опипа за инструментите си. Все още бяха вързани [...]
Как щеше да се изкачи горе, носейки траверсата?Той свирна за такси, после ме напъхаха в него.Всичко започваше да си идва по местата в главата ми. Камилети помагаше на „Уолстрийт Джърнал“ да причини големи неприятности на Джок Годард, обрисувайки го като некомпетентен старец, [...]
Наклони единия й край, пъхна рамото си под нея и се изправи с усилие.-    Нали помниш къде живееш? - поинтересува се Сет.Съвсем очевидно, нали?-    Ти... наредиха ти да спиш с мен, нали?Тя свали ръкавиците си и прибра инструментите си в чантата.Спирачът се качи до него с флага. Миризмата [...]
Всеки километър, който беше изминал дотук, всяко измъкване, това не означаваше нищо. Това беше истинското изпитание: да се изкачи обратно до насипа. Беше само шест метра, но всяка стъпка нагоре все едно, че беше километър. Съчетанието от тежестта, която носеше, и разстоянието, [...]
Докато силата му отпадаше, виждаше как мечтите му за богатство и власт гаснеха пред очите му. Подхлъзна се и падна, после отново се вдигна с усилие. Само ако беше успял да убие Айзък Бел. Започна да осъзнава, че се бореше повече с Бел, отколкото с траверсата, с отсечката и с „Южен [...]
Кошмарът от това, че Бел го спира, му даде сила да се изправи отново. Педя по педя нагоре, стъпка след стъпка. Атака: Angriff. Удар: Battutaanriff. Замах: Ausfall. Париране: Parade. Двоен финт:Doppelfinte. Падна два пъти. Два пъти се вдигна. Стигна до горе и продължи напред. И до деветдесет да доживееше, [...]
Ударите на сърцето му ставаха все по-силни и по-силни, толкова силни, че накрая осъзна, че не можеше да е сърцето му. Локомотив? Замръзна насред коловоза, объркан и отчаян. Не беше нов патрул. Гръм? Блесна мълния. Чуваше грохота на гръм. Заваля студен дъжд. Беше изгубил шапката си. [...]
Саботьора се изсмя."11осред нощ мобилният ми иззвъня и ми разцепи главата. > I порих очи и видях, че не било посред нощ. Зад пердетата м>осветляваше. Часовникът показваше... пет и половина..."Съгласно историята за Супермен има различни видове криптонит, които въздействат на героя [...]
Дъждът щеше да намокри патрулите, да ги подгони да се скрият на сухо. Започна да се смее неистово. Дъжд вместо сняг. Нивото на реките се вдигаше, но линиите нямаше да се блокират от сняг. Озгуд Хенеси сигурно се радваше. Толкова с експертите, които предсказваха ранна зима. Президентът [...]
Саботьора намести тежката траверса на рамото си-    Да...?Може би беше облекчение да посоча обвинително с пръст някой, пред когото се бях чувствал жалко нищожество. Може би загрижеността ми към Годард ме караше да се чувствам малко по-добре. Може би бях така вбесен от измяната [...]
и извика високо:Ти още спиш? - Глас на човек, който не вярва на ушитеСъбираше ми се прекалено много. Тези изпотявания в че-I ири сутринта започваха да ме съсипват. Преди всичко бяха опасни за нервите ми. Колко по-добре щях да се чувствам, ако работех на автопилот, без замисляне.- [...]
- Никога.Кой се обажда?Не зная, може би наистина имах съвестта на боа удушвач, но все пак исках да хвана този мръсник Пол Камилети.-    Така ли?И двамата се бяха поуспали, затова сега бързаха да се приготвят за път. Напрежението ставаше още по-голямо, защото сутринта Кърнс каза, [...]
Мощна мълния огря всичко наоколо в зловещо бяло.Оставил си аудито в зона, забранена за паркиране. -Гочи път го познах: Арнолд Мийчъм, нациста от отдел „Си-I урност“ в „Уайът“. - Колата не е твоя, а е наета от „Уайът 1 слекомюникейшънс“ и от теб се очаква най-малкото да се I рижиш [...]
Линиите завиха рязко, долепени за тесния изкоп. Гледката долу беше зашеметяваща с кипналата река на дъното на дълбокия каньон. Това беше мястото. Саботьора пусна дебелата греда, разхлаби въжето, което държеше инструментите, изтръгна клиновете от двете страни на монтирана траверса [...]
След като разкопа баласта, избута с лоста траверсата под релсите. После наби на нейно място чамовата дъска с динамита и загреба отново каменния баласт под нея. Накрая наби осемте клина. След като я закрепи здраво под релсите, постави спусъка - дълъг пирон, вклинен под релсата [...]
Пиронът се намести в дървото на два и половина сантиметра над фулминатно-живачния детонатор. Беше го изчислил внимателно, набивайки сто гвоздея, за да измери силата, така че всеки патрул, който крачеше по релсите или се возеше в дрезина, да не можеше да затисне пирона достатъчно [...]
Остана една последна тежка задача. Върза инструментите си за извадената траверса, наклони я на рамото си и се надигна с треперещи крака. Дотътри се на около половин километър от капана, който беше поставил и избута траверсата със сечивата надолу по стръмнината, където никой [...]
Залиташе от умора, но сърцето му бе изпълнено с ледена решимост.-    Зная - изграчих нещастно.Едно интригуващо обстоятелство, което бях установил за Камилети, бе че той имаше навика да изтрива копията на всички деликатни имейли, независимо дали ги е изпращал, или получил. Несъмнено [...]
Беше осакатил отсечката с динамит, взрив и огън.-    Не мога да кажа, че стартът ти е впечатляващ.Новият ми приятел в информационния отдел - той, изглежда, си мислеше, че прави лична услуга на Годард - ми извади и разпечатка на всички телефонни разговори, входящи или изходящи от [...]
Беше разтърсил до основи могъщата „Южен Пасифик” с дерайлирането на експрес „Коустлайн”.-    Вчера беше... беше голяма лудница. Първият ми работен ден, баща ми...Резултатите бяха готови след час. Всичко беше там. През последните десет дни Камилети бе търсен много пъти по телефона [...]
Какво от това, че Бел беше извъртял нападението му в Ню Йорк в полза на Хенеси?-    Изобщо не ме интересува. Имаме ясно споразумение, към което си длъжен да се придържаш. И какво разбра за ония неща?Но дванайсет пъти... като няколко от разговорите бяха по пет, седем минути? Това не [...]
Саботьора вдигна лице към бушуващото небе и остави дъждът да го пречисти. Изтрещя гръм.-    Ония неща? - стъпих на пода, седнал на ръба на леглото, и започнах да масажирам слепоочието си със свободната ръка.След това идваха копията на имейлите. „Отсега нататък инструктираше Камилети, [...]
- Мой е! - изрева той в отговор. - Тази нощ го спечелих.-    Класифицираните им проекти. Според теб за какво си изпратен там?Ще можеш ли да го обясниш, Главорезо?В интервю, дадено от ъгловия офис на компанията му в Манхатън, Глен казва, че той продава „формати, които според мен обществото [...]
Щеше да спечели последния рунд.-    О... нее... много е рано - отвърнах. - Искам да кажа, прекалено скоро. - Малко по малко мозъкът ми започваше да включва. - Вчера ме ескортираха навсякъде. Не останах сам и за минута. Беше невъзможно да направя каквото и да било. Нали не искате да се [...]
Никой на работническия влак нямаше да оцелее, за да довърши Тунел 13.Мийчъм помълча няколко секунди.Откри ми се шанс едва когато видях Камилети да излиза от офиса на Годард.Романът е получил заглавието си от действително съществуваща теория за „прозорец“ или кръг от политически [...]
На разсъмване хиляда души се бяха струпали в строителния лагер на линията. Двайсет вагона с дървени пейки чакаха празни зад изпускащия пара локомотив. Мъжете стояха на дъжда, предпочели студа пред сушината на работническия влак.-    Добре, прав си - каза накрая. - Но скоро ще [...]
-    Упорити кучи синове! - гневеше се Хенеси, загледан от частния си вагон. - Телеграфирай на губернатора, Лилиан. Това е бунт.Някъде около обяд усещането, че съм ходещ труп, започна да избледнява и реших да се поразкърша в салона - пар-дои, „фитнес центъра“. Фитнес центърът се [...]
Лилиан Хенеси докосна с пръсти телеграфния ключ. Преди да зачука попита Айзък Бел:Преоблякох се и тъкмо се готвех да нападна машините, когато в съблекалнята влезе Чад Пиърсън.-    Сър...?Опозицията се ръководи от група, която, също като Бек, често цитира основателите на американската [...]
-    Нищо повече ли не можеш да направиш?-    Ето го къде бил - каза той. - Как вървят нещата, големи момко? - Отвори съседното шкафче. - Ще похвърляме ли?-    Обръщението ми към компанията?Когато една атомна бомба заплашва да унищожи Невада, сюжетът се завърта около това дали Ноа [...]
Според Бел мъжете, струпани под дъжда, не изглеждаха „упорити”. Изглеждаха уплашени. И изглеждаха смутени от това, че са уплашени, което говореше много за куража им. Саботьора беше помел живота на много невинни хора с динамит, влакови аварии, сблъсъци и пожари. Смърт и наранявания [...]
-    Патрулите са огледали всяка педя по линията -отвърна той на Лилиан. - Не знам какво мога да направя, което те да не са направили вече. Освен да седна на скарата на локомотива и да проверявам лично...-    Момчетата вероятно вече са започнали, не искаш ли да поиграем?-    Беше [...]
Детективът се завъртя рязко на пети, излезе от вагона на Хенеси, прекоси бързо възела и се провряПоколебах се за секунда.Той облекчено се усмихна.Той подчертава, че романът му не предрича такава конспирация, „но по света в момента се случват много различни неща, които водят [...]
през тълпата работници. Качи се по стълбата отзад на тендера на работническия влак, ловко премина през струпаните въглища и скочи на покрива на локомо-тивната кабина. Виждаше отгоре мрачните лица на строителите и коравите миньори, струпани от единия край на обекта до другия. [...]
Бел беше чул веднъж как Уилям Дженингс Браян се обърна към тълпата след експлозията в Атланта. Стоеше отпред близо до Браян и се смая колко бав-но говореше ораторът. Причината, както му обясни по-късно Браян при срещата им, бе в това, че думите се сбиваха, докато се движат във въздуха. [...]
Бел вдигна ръцете си. Извлече гласа си дълбоко отвътре. Заговори много, много бавно. Но всяка дума беше предизвикателство, хвърлено в лицата им.минути, дриблирайки и стреляйки от различни дистанции. Накрая Чад предложи:-    Не, съжалявам.Този роман е вдъхновен от два други идеологически [...]
-    Ще стоя тук и ще пазя.-    Да опитаме ли двойка?-    Мога да те уверя, че човек се научава да се държи- романа на Майкъл Крайтън „Състояние на страх“, в който се отправя предизвикателство към науката по въпроса за глобал-ното затопляне, и „Последният патриот“ на Брад Тор, [...]
Бавно бръкна в палтото си.-    Става.унерено. Така... както и да е, ти май искаше нещо да ми кажеш?Тор, един от четирийсетте автори на трилъри, дали радио и телевизионни интервюта пред Бек, го нарича „нашата Опра“. Либералният британски вестник „Гардиан“ внася поправка -„Той [...]
-    Този локомотив бавно ще допълзи до края на отсечката.-    До единайсет?-    Става дума за онази статия в „Уолстрийт Джърнал“ -казах аз.Също като Уинфри, и Бек продава книги. Миналия вторник той обсъждаше по радиото „Пътят към робството“ на икономиста и носител на Нобелова [...]
Бавно извади пистолета си „Браунинг”.-    Окей.-    И? - озадачено ме изгледа той.„Когато някоя книга му хареса, той прави всичко възмож-но, за да я подкрепи“ казва редакторът от Amazon, Том Нисли. „Посвещава й цял час от предаването си.“Ландърс взе една кафява папка от бюрото и [...]
-    Ще стоя и ще пазя на скарата на локомотива.-    Виж... дали да не го направим малко по-вълнуващо? Да заложим по нещо, а? Аз не съм състезателен тип... може би това ще внесе някаква тръпка?-    Открих откъде е изтекла информацията. - Гледаше ме, сякаш не разбираше какво му говоря, [...]
Насочи пистолета нагоре.Да бе, не си. Ти ако не си...-    Да, да - нетърпеливо ме подкани той.Когато го срещнете на живо, ще видите колко различен е от образа си, изграден в радио и телевизионните предавания"Н ьрху папката не бе написано нищо, а листовете вътре бяха псе още топли от [...]
-    Ще стрелям с този пистолет, за да дам сигнал на машиниста да спре влака в мига, в който видя опасност.-    Добре, на стек бира или нещо подобно?-    Ами... това е Пол Камилети.- там той е гневен популист, който е „бесен и отказва да търпи повече“. (Една от многото снимки на Бек [...]
Натисна спусъка. Изстрелът отекна от ремонтното депо и работилниците.-    Ти пък... Предлагам стотарка.-    Какво искаш да кажеш?По малко от всичко.Нямаше никакво съмнение, че тя го бе извършила, нито пък, че се беше опитала да прикрие действията си.Точно преди разсъмване от депото [...]
-    Машинистът ще чуе този изстрел.Сто долара? Сякаш се намирахме в Лае Вегас. Съгласих се неохотно:-    Знам, че е трудно да се повярва. Но всичко е тук и е съвсем ясно. - И аз плъзнах разпечатките по бюрото му. -Започнете с имейла най-отгоре.На 46-годишна възраст Глен Бек е претърпял [...]
Стреля отново.-    Добре, така да бъде.Той взе очилата, които висяха на верижката на шията му, и ги сложи на носа си. После намръщен започна да преглежда документите. Когато свърши, лицето му беше потъмняло.Той е бивш алкохолик (заявява, че не пие от 1994 година) и покръстен мормон, [...]
-    Машинистът убит ли беше?-    Разказах ли ти за последната далавера?Беше малко след осем. Този път - благодарение на отработената техника - влязох бързо и лесно в кабинета на Камилети. Наоколо наистина нямаше никого. Спуснах щорите, разкачих устройството и вдигнах една от [...]
-    Само драскотина. Трябва да е най-щастливият жив локомотивен машинист.-    Разкажи ми.Мъж с хавайска риза и очила с рогови рамки стоеше подпрян със скръстени ръце на стената пред чакалнята към кабинета на Камилети.Главата ми пулсираше като гнояща рана.Кърнс вдигна крака [...]
-    Уволнете го! Щом не е радикален саботаж, значи прекалената скорост е причинила аварията. Ще покаже на хората, че няма да търпя безразсъдни машинисти да излагат живота им на риск.-    Сещаш ли се... джингли!Ноа Мордън.-    Ще опразня офиса си.Какво има?-    След колко време ще [...]
Но уволняването на машиниста с нищо не успокои наплашените работници, наети да довършат отсечка Каскейд. Все едно им беше дали злополуката е случайна или дело на саботьор. Освен това бяха склонни да вярват, че Саботьора е ударил отново. Полицейски шпиони донесоха, че в лагера [...]
-    Стачка! - повтори вбесеният Хенеси. - Плащам им възможно най-високо. Какво още искат, по дяволите?-Джингли! Ето... като това! - И той ми посочи телевизора, точно в момента излъчваха някаква реклама на намалени матраци под съпровода на досадната мелодия, която ми се бе набила [...]
-    Искат да се приберат по домовете си - обясни Айзък Бел. Следеше отблизо настроението на хората с помощта на оперативни агенти под прикритие в закусвални и барове, а и лично ги посещаваше, за да прецени въздействието на нападенията на Саботьора над работната сила на „Южен [...]
-    Безумие. Трябва да пробия последния тунел до моста.-    Да не би Стиви Уондър да ги познава? Ти знаеш ли колко от наистина талантливите изпълнители не познават нотите? Че колко ум трябва да научиш песен от трийсет секунди? Момичето, което прави всичките реклами на „Джей Си [...]
-    Казват, че отсечката е станала най-опасната линия в Запада.Жената до мен на бара повика Сет:-    Наминал си да се видим?-    Корпоративният шпионаж, момчето ми, е толкова американски като ябълковия пай и шевролета. За бога, как Америка е станала икономическа суперсила според [...]
По ирония на съдбата Саботьора беше спечелил този рунд, преднамерено или неволно.-    Какво вино предлагате?-    Сигурно попаднах на грешен офис. Аз простодушно отидох там, където на вратата пишеше „Адам Касиди“. Колко несъобразително от моя страна.Извърнах се и тръгнах по [...]
Старият мъж отпусна глава в ръцете си.-    Бяло, червено и розово - отговори й той. - Кое искате?'f - Тук всички ме използват - опитах се да обясня. Нищо ируго не ми хрумваше и съзнавах, че опитът ми за оправдание е нескопосан. Наистина ли вярвах, че той ще допусне, че от мен се очаква [...]
-    Боже в небесата, къде ще намеря хиляда души с идващата зима? - Вдигна очи и го изгледа ядосано.Тя каза „бяло“ и той й наля във водна чаша. После пак се-    Значи имаш много господари - отбеляза той. - Сигурно започваш да се объркваш кога за кого работиш.-    Адам - обади се Годард. [...]
- Хванете водачите им. Натикай няколко в затвора. Другите ще се вразумят.захвана с мен.Усмивката ми беше напрегната. Вътрешно умирах. Беше ме засякъл в офиса на Нора, сега ме хвана в офиса на Ками-лети и нямаше начин да не знае.Усмихнах се кротко, после се засмях.-    Няма ли да дойдеш?Бързо [...]
-    Може ли да предложа по-продуктивен курс? - запита Бел.-    Големите пари наистина са в пеенето. От мен се иска да запиша нещо на лента или диск и скоро ще бъда в списъка на най-търсените - всичко е въпрос на връзки. Схващаш ли ми мисълта: никаква работа, много пари!Това беше краят. [...]
-    Не! Знам как да смажа една стачка. - Обърна се към Лилиан, която го наблюдаваше напрегнато. - Повикай ми Джетро Уат. И телеграфирай на губернатора. Искам войска тук утре сутринта.-    Звучи страхотно - съгласих се без голям ентусиазъм.-    Ноа... - изграчих аз, но мозъкът ми отказа [...]
-    Сър - намеси се Бел. - Току-що дойдох от лагера. Обзет е от страх. Полицията на Уат в най-добрия случай ще предизвика безредици, а в най-лошия ще накара много хора да се разбягат. С армия нещата ще станат още по-зле. Не можете да искате прилична работа от уплашени хора. Но можете [...]
-    Какво имаш предвид?-    Не, не... наистина звучи страхотно, честно - поправих се и вложих повече ентусиазъм. - Голяма далавера. - През последната година-две със Сет доста говорехме за далавери и как да се работи възможно най-малко. Той обожаваше да I ivша за изпълненията ми в „Уайът“ [...]
-    Доведете Джетро Уат. Доведете с него петстотин полицаи. Но ги поставете да патрулират линиите. Покрийте я, докато стане ясно, че вие, а не Саботьора, контролирате всяка педя по трасето оттук до Тунел 13.Отидох до тоалетната, а на връщане купих от автомата пакет „Кемъл“ без [...]
-    Изобщо няма да се получи - отвърна Хенеси. -Няма да мине пред онези агитатори. Те просто искат да стачкуват.Пак ли тези боклуци? - каза Сет, когато ме видя да раз-h 1.свам целофана.-Да.Замръзнах. Не знаех какво да правя, как да реагирам на това. Обърнех ли се, щяха да помислят, че [...]
Лилиан най-после се намеси.Да, да - отговорих с досада.-    Трудно е да не станеш като другите тук, нали? Един съвет, Адам: докато ускоряваш по магистралата на живота, поспри за малко и се позамисли. Нали се сещаш: когато всичко идва насреща ти... може би караш в насрещното платно.- [...]
-    Направи го, татко.Само да не ми дойдеш за помощ, влачейки кислородна Оу гилка. - Той извади силно охладена чаша за мартини от фризера и наля в нея малко вермут. - Гледай сега. - Изля in рмута пренебрежително през рамо и наля „Бомбай Сапфир“. - Това вече е перфектно мартини.-    Ще [...]
И старецът го направи.Сет тръгна да носи мартинито, а аз отпих дълга глътка «и скоча, който приятно прогори долната част на гърлото ми. Започвах да усещам пълната сила на въздействието му. Малко се клатех на високото столче. Пиех като миньор със шилата в джоба. Нора Сомърс, Чад [...]
След един ден всеки километър по трасето се охраняваше и всеки километър беше огледан за разхлабени релси и заровени експлозиви. Също както в Джърси сити оперативните на Ван Дорн бяха арестували всевъзможни криминални типове, докато търсеха съучастниците на Саботьора. В същото [...]
Бел се качи на кон и обиколи трийсетте километра на линията. Върна се с локомотив, доволен, че тази най-нова отсечка се бе превърнала от най-опасната в най-добре поддържаната зона на Запад. И най-добре охраняваната.Започвах да чувствам приятна, подхранвана от алкохола увереност, [...]
Саботьора караше търговски фургон, теглен от две силни мулета. Имаше кърпено и протрито платнище, изпънато на седем халки. Под платнището имаше котли и тигани, вълнен плат, сол, буре със свинска мас и друго, с опаковани в слама китайски сервизи. Под стоката се криеше два метра [...]
Търговецът беше мъртъв, съблечен до голо и хвърлен от един склон. Беше висок почти колкото Саботьора и дрехите му прилягаха сравнително добре. Дупката, изровена по дължината на четвъртитата греда, беше запълнена с динамит.Гледах го неразбиращо.-    Какво означава това?Притежават [...]
Саботьора караше по коларски път, възникнал навярно като индианска пътека много преди да се построи железопътната линия, а още по-преди вероятно е бил пътечка, отъпкана от планинските сърни. Макар да беше стръмен и тесен, пътят безпогрешно следваше най-леките склонове в суровия [...]
Тук и там пътят пресичаше новата линия, предлагайки възможност да преведе фургона по траверсите. Но всеки път, щом се доближеше до линията на отсечката, виждаше патрули - полицаи на коне и в дрезини. Планът му беше да изкара фургона на траверсите нощем в края на някой дълбок каньон [...]
В предохранителните мерки ясно се виждаше ръката на Айзък Бел и Саботьора отново изруга на ум убийците, които бе наел в Роулинс и които се бяха издънили. Но ругатните и съжаленията нямаше да променят факта, че не можеше да рискува да изкара фургона на линията заради зорките патрули. [...]
Чамовата траверса тежеше 90 кг. Тегличът за клинове, който му трябваше, за да освободи съществуващата, тежеше девет. Можеше да се сгъва като лост, за да прокопае баласта, но не можеше с него да набие клинове, тъй че му трябваше и чук, който тежеше още пет кила и половина. Беше силен. [...]
Докато смъкваше гредата от фургона, му се стори по-тежка, отколкото си го беше представял. За щастие не беше натопявана в дестилати от въглищен катран, иначе дървото щеше да е поело още петнайсетина килограма от тъмната течност.-    Специализирана в... опазване на природната [...]
Саботьора подпря траверсата на един телеграфен стълб и завърза с въже теглича и чука към нея. След това откара фургона зад няколко дървета недалече от железопътния коловоз. Двете мулета застреля с де-ринджъра си, като опря дулото в черепите им, за да приглуши изстрелите в случай, [...]
Бързо се върна при линията и наклони голямата тежест на рамото си. След това изправи крака и тръгна.-    Заеби лицето, помниш ли панталоните му?— „Международенречник на шпионажа “Така че излязох от сградата на „Трайон“ и се огледах за такси, но не видях такова. Сигурно щеше [...]
Грубото дърво жулеше през палтото и той съжали, че не взе одеяло от фургона да омекоти допира до рамото му. Започна като тъпа болка. Бързо се изостри и навлезе дълбоко. Режеше в мускула на рамото и стържеше в кокала. Само след по-малко от километър пареше като огън. Дали да не остави [...]