-    Съвсем малко – увери ги Кинкейд. – Ще се радвам да вляза в историята като президентът, изнасял най-кратките речи. – Изчака да затихне смехът им и заговори сериозно: – Както казахте, бях поласкан, но много се колебаех, когато за първи път подхвърлихте за тази възможност. Но ужасните събития преди две седмици в Ню Джърси и Ню Йорк ме убедиха, че всеки слуга на обществото трябва да се вдигне и да защити американския народ от Жълтата напаст. Онази нагла експлозия бе предизвикана от китаец. Улиците на града бяха засипани със стъкла от счупени прозорци. Докато отивах на помощ на пострадалите, няма никога да забравя скърцането на гумите на линейките по стъклото. Звук, който никога няма да се изтрие от ума ми…Затова засега влязох и се регистрирах на корпоративния уебсайт. Въведох в полето за търсене „Аврора“, но нищо не се появи. Изненада… Хрумна ми нещо друго, така че въведох името на Алана Дженингс и бях възнаграден с информацията за нея. Нямаше снимка – повечето служители поставяха снимка, – но научих някои основни неща, като вътрешния й телефонен номер, длъжността й („Директор по маркетинга, Изследователски отдел за иновативни технологии“), кода на нейния отдел, който съвпадаше с нейния мейлстоп15.Малко по-късно се появих без предупреждение в апартамента на баща си с кутия от любимите му понички. Паркирах отпред. Знаех, че когато не гледа телевизия, татко прекарва времето си до прозореца. И беше доста добре информиран какво става навън.-    Познавате ли се с шофьора?История на киното ли учеше?-    Какво по дяволите е това? – попита Уоли.