Уайтуей, глух за възраженията, се ухили на Марион.Половин час по-рано се срещнах с управителя на клуба, за да ме разведе и запознае с онова, което ще получа, ако си платя и стана член. Не беше толкова лесно, понеже клубът все пак бе частен, а в такива места не се влиза направо от улицата. Бях накарал Арнолд Мийчъм да помоли Уайът да намери някой богаташ, член на клуба – приятел на приятел на приятеля, възможно най-далеч от всякаква връзка със самия Уайът, – който да ми стане поръчител пред управата.-    Нека ти кажа нещо. – Той най-сетне изостави предаването и ме погледна със сълзящите си старчески очи. Посочи ми телевизора, без да го гледа: – Тези копелдаци… ще ти отнемат и последния грош, ако им позволиш.-    Натам ли се бяхте отправили тази вечер?Книгата съдържаше текстовете, дадени й от „Фаундърс Кий-пърс“. Това бяха документи от времето на създаването на Съединените американски щати, които тя трябваше да запомни наизуст и по този начин да ги съхрани.-    В Ню Йорк е, поне според това. – Уоли вдигна „Харпърс Уикли“ и цитира от статията: „Святата земя, където всички собственици на железопътни линии мечтаят да направят поклонение.”