Хенеси. – Дами, за вас има шампанско във вагон-ресторанта, докато господата изпушат по една.С Алана поговорихме малко, първо за клуба, после за членовете му („нахакани“, каза тя), кортовете („най-добрите наоколо, и то с голяма преднина“), но тя беше прекалено възпитана, за да ми зададе откровения въпрос „Какво работиш?“. Не спомена „Трайон“, нито пък аз. Започнах да се притеснявам от момента, в който щяхме да изясним и това, понеже не бях сигурен как ще обясня доста необичайното съвпадение, че и двамата работим за една компания и изведнъж: „Боже господи, та мен са ме назначили на твоето място!“. Вече не можех да повярвам, че сам се бях натрапил да им бъда партньор и вместо да стоя надалече, съм се изнесъл доброволно на нейната орбита. Най-хубавото нещо бе, че досега не се бяхме срещали на работа. Бях започнал да се питам дали работещите по „Аврора“ не използват отделен вход. Както можеше да се очаква, джинът скоро ме хвана, денят беше прекрасен, а и разговорът ни се лееше.-    Да – признах аз и се изчервих.- това бяха световните проблеми, реални или измислени, които той експлоатираше, като се започне от глобалното застудяване през седемдесетте години и се стигне до глобалното затопляне днес. В крайна сметка борбата на доброто срещу злото нямаше никакво значение, затова той изобщо не се занимаваше с нея. Войната, мирът и политиката винаги са били част от бизнеса му, защото там бяха големите пари.-    Добре, добре, казвай.-    Той ли е?